За блога

Здравейте!
Това е работният блог на учениците от НУ "Св. Софроний Врачански" - гр. Враца с кл. р-л г-жа Лиляна Лазарова. В продължение на четири години тук ще се отразяват значими събития от училищния им живот и родителите ще намират важна информация относно обучението и възпитанието на децата си.

петък, 5 май 2017 г.

Пътуващите уроци се помнят цял живот

      Поехме към гр. Ловеч с цел да се докоснем до историята на един български град. Насочихме се първо към Къкринското ханче, което се намира на 17 км източно от  Ловеч. Това е едно от най-известните места, свързани с революционната дейност на видни български будители. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. Къкринското ханче е дало последен подслон на Апостола на свободата Васил Левски преди да бъде заловен от турските заптиета призори на 27 декември 1872 г.
     Градът ни прие с топло слънце, настанихме с в хотела и след кратка почивка се отправихме към музея на Васил Левски. По пътя се впечатлихме от калдаръмените улички и възрожденските къщи. Интересното за къщите в Ловеч е, че входовете им са откъм двора, а задната част на къщите са откъм улицата.
Музейната експозиция бе разположена на два етажа. С интерес разгледахме восъчната фигура на Апостола, личните му оръжия /кама и сабя/, неговата малка печатница, копието на личното му тефтерче.
      С нетърпенrе се отправихме и към зоологическата градина, която е втората по големина след тази в град София и се разпростира на доста обширна площ. Най-напред видяхме малко кафяво мече, което се бе изтегнало за почивка, но ние я нарушихме с нашите весели възгласи. След това продължихме с разглеждане на птиците, някои от маймуните се люлееха на една направена от подръчни материали люлка и ни оглеждаха странно, имаше лъвове, сърни, елени…И тъй като не знаехме какви животни има в зоопарка, с нетърпение очаквахме да видим какво се крие в следващата клетка. Изненадата за нас беше камилата, която спокойно се хранеше въпреки нашето шумно възхищение.
     Прекарахме наистина много приятно и вълнуващо време в зоопарка, а разходката ни завърши на доста голяма полянка с люлки и катерушка.
     Многократно се разходихме и по символа на град Ловеч - Покрития мост, свързващ новата част на града с квартал „Вароша”.  Това, което ни разказаха любезните домакини от музея е, че той е единственият такъв мост на Балканския полуостров, а в цяла Европа има само още три покрити моста, които са в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Изграждан е няколко пъти. Първият мост е бил отнесен от придошлата река. Вторият също. След това известният по това време майстор Кольо Фичето построява уникалното съоръжение. Основите му са направени от камък, а останалата част от дърво, без използването на метални сглобки. В построяването на моста е участвало цялото население на града – кой с каквото може – богатите с пари, бедните с труда си. Закупихме си оригинално изработени сувенири, които да ни напомнят за този красив български град.
       За пижаменото парти няма да разказваме, досещайте се сами….
     На следващия ден продължихме нашето пътешествие към Троянския манастир,  който е трети по големина в България. Успяхме да видим килията, в която Васил Левски се е укривал и триизмерната икона. С интерес се запознахме с историята на манастира в кинозалата и надникнахме в костницата.
      Най-богата колекция от животни, която сме виждали досега, беше в природонаучния музей в с. Черни Осъм. В трите зали на музея са показани над 700 експоната. В атракционната зала са експонирани едри бозайници, има записи от песни на птици, рев на мечка, виене на вълк. В първата зала чрез фотоси са отразени природни забележителности от района, а в остъклените витрини са представени всички видове риби, земноводни и влечуги, които живеят в Средна Стара планина. Голям интерес предизвикват колекциите от насекоми и показаните над 120 различни вида птици. На втория етаж могат да се видят  витрини с големи фотоси, отразяващи средата, в която живеят бозайниците. Тук са показани семейство сърни, благородни елени, елен-лопатар, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки, белки, златки и други.
       Не пропуснахме да се отбием на връщане в с. Орешака и да разгледаме единственото изложение в страната, което е събрало на едно място произведения на български майстори от всички етнографски области на България. В експозициите видяхме дърворезби, традиционни български ръчно изработени черги, изделия от керамика, плетива, бродерии.

Няма коментари:

Публикуване на коментар